ЛИДОМУН 5 мл

Зъбната пулпа (нерва на зъба) може да бъде инфектирана или травматично увредена, което налага провеждането на кореново лечение. То има за цел зъба да се запази и да се възстанови нормалната му функция. Това лечение се извършва в няколко етапа.
Лидомун взима роля при почистване и дезинфекциране на пулпната камера. Трябва да се премахнат всички загнили тъкани до здрави такива. Не трябва да останат никакви следи от загнилата пулпната тъкан. В противен случай може да се оцвети зъба от пигментите на разпаднатите продукти и да се създадат условия за ново заболяване. Има ли останала размекната органична материя (храна за бактериите) има опасност от нова инфекция.
В оториноларингологията (при пунктиране на максиларен синус, при малки хирургични интервенции в носната кухина, фаринкс, епифаринкс).
В гинекологията (непосредствено преди раждането и преди епизиотомия и зашиване на перитонеума, като допълнително аналгетично средство).
В денталната практика се прилага преди поставяне на инжекции, преди вземане на отпечатъци за протеза, при зъбни рентгенови снимки. Прилага се и при инструментални изследвания и въвеждане на катетър в храносмилателния тракт и дихателните пътища.

Лидокаинът представлява локален анестетик от амиден тип, със стабилизиращ мембраната ефект и също антиаритмичен ефект.
Формалинът има остра дразнеща миризма. Мравченият алдехид преципитира белтъците. Той има силно бактерицидно действие и дезодориращ ефект.
Камфорът има антимикробно, репелентно (отблъсква насекоми, змии и влечуги), охлаждащо, противосърбежно.
Камфорът стимулира нервните окончания и действа болкоуспокояващо.
Тимолът има растителен произход, извлича се от Thymus Vulgaris (мащерка).Има противоглистно действие, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.
Етиловият алкохол има множество ефекти върху различните системи на човешкия организъм. При лидомун се използва като антисептично и стабилизиращо конкретния състав вещество. В малки количества може да създаде чувство за релаксация.
Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества. Да не се прилага при втора и трета степен на атриовентрикуларен блок и нарушения във вътрекамерната проводимост, Синдром на Адам-Стокс, кардиогенен шок.
Нежелани лекарствени реакции: алергични реакции, нервност, депресия, хипотония, усещане за леко щипене по време на прилагането, което изчезва с развитието на анестезиращ ефект.
Фармакодинамика: анестезиращият ефект на лидокаин се дължи на потискане на генерирането на нервните импулси и потискане провеждането на възбуждението. Механизмът на действие е намаление на пермеабилитета на невронната мембрана за натриеви йони. Прагът на електричната възбудимост нараства постепенно под влияние на лекарственото вещество и поради това провеждането се блокира.Когато се приложи локално на лигавица, лидокаин се резорбира в различна степен в зависимост от дозата и мястото на апликация. Пълният му ефект настъпва за около минута и продължава 5-6 минути. Изтръпването от лекарството изчезва за около 15 минути. В терапевтични дози повлиява сърдечната честота.
Лекарствени взаимодействия: лекарства, повишаващи серумното ниво на лидокаин са: chlorpromazine, cimetidine, propranolol, pethidine, disopyramide, imipramine. Phenytoin увеличава кардио-депресивния ефект на лидокаин. Комбинацията с procainamide може да индуцира неврологични нежелани реакции като делир и халюцинации. Лидокаин може да потенцира ефекта на нервно-мускулните блокери, тъй като той потиска предаването в нервно-мускулния синапс.